Живеели трима братя. Когато баща им умрял, те решили на всяка цена да намерят имане.

- За да намериш имане - рекъл най-големият, - се иска голям късмет. Затова аз оставам в бащиния дом да чакам да ми дойде късмета.

- За да намериш имане, трябва много да работиш - казал по-малкият. - Аз също оставам в бащиния дом, но ще си търся късмета. Всичко ще прекопая, дано намеря съкровище.

- За да намериш имане, трябва да знаеш къде е зарито - продумал най-малкият. - Затова тръгвам с моряците, те знаят къде има зарити съкровища. Братя, хайде да се закълнем, че който намери съкровище, ще помага на другите и няма да ги оставя в беда.

Заклели се.

Минало доста време.

Първият пропилял бащиното си богатство и започнал да скита немил-недраг по улиците.

Вторият разкопал цялата околност, много труд хвърлил на вятъра, но имане не намерил. Ала тъй като не се страхувал от работа, го викали тук-таме да прекопава по нещо и той изкарвал някоя и друга парица. Така изхранвал себе си, а и на брат си помагал.

Третият станал моряк, после билкар, въглищар, учен и още много други неща. Прочул се със своите знания и натрупал много пари.

- Братя мои - казал той, - ето моя дял. Аз натрупах своето имане. Това са знанието и мъдростта. Сега съм почитан и можещ човек.

Братята взели парите, които той им дал.

Минало време, най-големият брат се оженил. Станал работен. Родили му се деца и един ден той казал:

- Братя мои! Ето и моя дял. И аз намерих своето имане - и той показал жена си и сина си. - Любовта и децата са най-голямото съкровище. Сега съм обичан човек.

Минало време и средният брат казал:

- Братя мои, днес намерих това гърне злато. Ето и моя дял. Упоритостта, трудът и вярата в успеха - ето моето съкровище. Сега съм щастлив човек.

И тримата заживели щастливи, доволни и дружни! 

                                                             Венцислав Йорданов Динев