Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2007 14:35 - ЛОВЕЦЪТ НА ДУМИ
Автор: ellinor Категория: Забавление   
Прочетен: 4487 Коментари: 6 Гласове:
0



Автор: Вергиния Дамянова Генова

Имало едно време един човек, който не можел да понася живите думи. Дразнели го толкова много, че не им позволявал да се доближават безнаказано до него. Ловял ги с една голяма сива мрежа от мълчание. И ги хербаризирал. Подреждал ги по цвят, по вкус, по мирис, по звучене и ги закарфичвал в различни ъгли на мрежата си. Постепенно те поувяхвали, губели силата си и се препарирали. Обезличавали се дотолкова, че губели дори аромата си. Губели даже и смисъла си и ставали еднакви. Можело да сбъркаш “вярвам” с “умея”, “мисля” с “мога”, “желая” с “владея”. Всички те вече не значели нищо, защото ставали кухи и празни. Никой не вярвал, че “Обичам те” значи точно това, което някога е значело. “Прости ми” можело да се казва по същия начин както “дай” и “искам”. Така настъпило голямо объркване. Никой не знаел какво точно му казват, нито знаел коя дума да използва, че да го разберат. Всички думи били еднакво сиви и еднакво безсилни. И самите думи страдали. Всяка искала да бъде себе си, но вече дори не можели да помръднат.
А ловецът на думи много се забавлявал. Колкото повече думи улавял в мрежата си, толкова по-всемогъщ и по-велик се чувствал. И това му харесвало. Когато към него идвали молещи думи той замахвал с мрежата, събирал ги на топка и веднага ги захвърлял в една изсъхнала гора пълна с паяжини. Те започвали да стенат и да хлипат, защото много се измъчвали от безсилието си. И в следващия момент ставали безгласни и бездиханни - не думи, а малки сиви камъчета. Агресивните думи идвали с много шум и викове, с пълната убеденост, че непременно ще победят, но дори без да разберат как попадали и те в мрежата на мълчанието и се превръщали в нищо не значещи клишета. Цветните думи пък заслепявали всичко с яркостта си, но при допира с мрежата ставали като малки сиви бримки по нея. Всички започнали да се страхуват и дори не смеели да си признават, че са думи. Били по-тихи от водата и по-ниски от тревата. Гледали изобщо да не ги различават и се криели зад челата на хората.
Само като усетели отдалече огромната сива мрежа, която се носела като огромен буреносен облак и заплашвала да покрие света, думите се разлетявали без следа. Затова хората говорели все по-рядко и не си правели особено труда да се разбират. Животните пък съвсем престанали да говорят, защото за тях не били останали вече никакви думи. А и малкото останали без това нямали смисъл, та животните си се разбирали по-добре без тях.
Но в един момент нещата се променили. И това станало съвсем не случайно, макар че така точно изглеждало. Да се чудиш как едно толкова малко и толкова случайно уж нещо може да промени толкова много! Една малка сива думичка, която си била сива и тъжна по рождение, се оплела без да иска в мрежата на ловеца на думи. А той никак дори и не забелязал новото си попълнение в колекцията и се излежавал на сянка под сивата пелена от мъртви думи. Малката сива думичка тъжно се поклащала в мрежата, опитвайки се да отплете от нея крачето си и аха... паднала отгоре право в окото му. Той дори не забелязал как думичката заплувала като малко сиво корабче из сивите му очи. Но не щеш ли това променило всичко. Ловецът започнал тихо да плаче. После започнал да хлипа и накрая се разплакал с цяло гърло. Потекли реки от сиви, горчиви сълзи. Мрежата се скъсала и смачканите обезсилени думи се понесли по реката. Те били толкова безпомощни, че не можели да се хванат за нито една сламка и да доплуват до брега. Обаче вместо да се удавят, думите започнали една по една да се съживяват и да заякват. И така били разпръснати до всички краища на света. Станали пак свежи и цветни и започнали да прелитат като пъстрокрили пеперуди насам-натам. Прегръщали се и танцували. Танцували и се прегръщали и търсели някой, който да ги изговаря. Това ги правело изключително щастливи. Те намерили хора, които обичали да седят по цял ден и да говорят. Около тях кръжели най-много и най-разнообразни думи. Нарекли ги оратори и философи. Защото те си били измислили най-страхотно, според думите, занимание. Романтично настроените думи много си харесвали поетите и една през друга предлагали себе си да римуват края на стиха. Така всяка дума си намирала някой да я изговаря с удоволствие. Дори започнали да ги записват. Пишели ги по стените и по пясъка. Даже започнали да ги събират в книги и да ги подвързват с кожени корици. Някои от тях ги изписвали и със златни букви. Хората престанали да се гледат намусено и все по-често си говорели. Например очите им заблестявали като звездно небе, когато казвали “Обичам те” и ставали зелени като поляна с четирилистни детелинки, когато казвали “Вярвам ти”. На всички им било толкова хубаво, че съвсем били забравили за Ловеца на думи.
А той лежал без сили в една мръсна локва и плачел ли, плачел. И само малката думичка, която неволно се била оплела в мрежата, била останала при него. И то съвсем доброволно. Тя се казвала Тъга и постоянно тъгувала за всички тъжни неща, които се били случили по земята. А ловецът определено вече имал за какво да тъгува, защото изведнъж осъзнал, че досега бил живял само в собствения си ограничен сив свят, обезцветявайки и всичко друго край себе си. И единственото, което осмисляло живота му, било да търси удоволствие и радост в това да кара другите да се измъчват и страдат. Но ето, че тъгата ненадейно била завладяла изцяло душата му и не му давала покой.
- Ти ме мразиш и ми отмъщаваш, нали!? Забавлява те да ме гледаш безсилен - изсумтял той на Тъгата.
- Нищо подобно - отвърнала тя. - Наистина аз съм нежелана от никого, но както виждаш в мен има много повече сила, отколкото във всички останали думи.
- Явно си дори по-силна от най-силния - визирайки себе си, казал Ловецът. - И как го постигаш, ако не е тайна?
- Не го постигам никак, просто това е същността ми. Аз съм тази, която помага на хората да намерят себе си. Когато тъгата дойде при човека, той се спира, отбива се от забързания си път и се замисля за важните неща.
- И кои са толкова важните неща? - опитал да се заяде той, но мъката била по-силна от него и се разплакал отново.
- На мен ми е много хубаво да стоя при теб, но не мисля, че за теб е добре това да продължава дълго. Ти всъщност харесваш думите, нали? Въпреки че всички мислят, че ги мразиш, аз знам, че ти тайно им се възхищаваш и затова ги събираш при теб.
- Ми, май има нещо вярно - прохлипал той.
- Определено твоята горделивост те прави жесток. Но аз съм истински вълшебна дума, мога да повикам Простя и Моля и да те науча да ги изговаряш. Ако успееш само един-единствен път да ги изговориш със сърцето си, ще видиш, че е също толкова лесно да ги изговориш и с устата си. 
Ловецът на думи не искал никой да го вижда как плаче и затова се затворил в една голяма празна кула и продължил да тъгува за себе си. Една вечер Тъгата му казала:
- Време е да спреш да мислиш за себе си и да поискаш прошка от тези, които си наранил. Аз си тръгвам, защото усетих, че вече нямаш нужда от мен. Виждам, че сърцето ти е намерило пътя.
И Тъгата отлетяла като малка сива пеперуда.
Ловецът заспал и сънувал един остров, пълен с пъстри пеперуди. Те били като големи цветя, които ухаели и изпълвали небето.
На сутринта слънцето огрявало полумократа възглавница на Ловеца и се забавлявало да рисува цветни кръгчета по все още мокрите му клепки. Сърцето му преливало от желание за нещо ново. Той взел един лист хартия и посегнал към мастилницата. Решил, че е дошло времето за промяна и започнал да пише писмо. Първото писмо в живота си!
“Здравейте, мили думи...” - написал той и спрял. Седял така облакътен повече от час и не можел да напише нищо повече. Скъсал листа и сини искри проблеснали в очите му. Разходил се до терасата на кулата и пак се върнал. Седнал, отново написал същото и пак не можел да продължи. Мастилото не искало да напише нищо. Най-накрая той стиснал здраво писалката, напрегнал всичките си сили и успял да напише:

“Здравейте, мили думи,

Простете ми....”

И само щом написал това, всички думи били привлечени като магнит. Той стоял в захлас - за първи път в живота му се случвало думите да искат сами да дойдат при него. Те прелитали, кацали на рамото му, надничали, бутали се коя да бъде следващата изписана. Той гледал невярващо изписания с красиви малки думи лист. Решил да прочете писмото на глас. Звучало като песента на ромолящо поточе. Било дълго и плавно като пълноводна река, която крие много тайни и има много неща за казване. Това го вдъхновило и той продължил да пише. Така станал любимец на думите. При него идвали толкова много думи, че той поставил началото на най-голямата библиотека в света. Тук думите обичали да си почиват. Да се разговарят и да се забавляват. И когато някой търсел някоя дума, винаги знаел, че голямата кула била пълна с всякакви думи.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aneliaprincess - Наистина невероятно...
01.10.2007 21:53
Шапка ти свалям за тази творческа идея.Невероятно е как никой никога досега не се е замислял именно за това, за думите, те са толкова много, толкова различни, толкова значещи.Благодаря ти за това, защото то наистина успя да ме впечатли много.
цитирай
2. ellinor - Думите могат да
03.10.2007 11:31
са ни полезни и да ни служат и в тях има скрит живот... Можем да открием дори сила в думите, ако те не са изпразнени от съдържание, а са истински... Думите могат да проникват в места, където материалното не може да влезе и да отварят врати, през които влизайки човек вече не може да остане същия :).
Поздрави!
цитирай
3. verdji - Благодаря
23.10.2007 11:13
Случайно попаднах и веднъж да се възхитя, а не да се ядосам, че някой е копнал нещо мое и го е пуснал някъде. Обикновено така става с много неща, аз обаче нали съм ограничена само моите си ги познавам.
И направо съм възхитена, че си толкова коректна:))) и си посочила източника. Направо невероятно за нашите ширини. Поздравления и благодарности:))))
трябва да се абонирам за твоя блог:)
цитирай
4. ellinor - :))
26.10.2007 00:20
Хей здравей и добре си дошла, макар, че аз май съм го позакъсала с времето и влизам по нарядко тук :). Аз приказки не мога да пиша, виж да ти опиша преживявание е вече друго, но за целта си имам друго място... :), но просто идеята тръгна от там, че ми попаднаха няколко ценни приказки, които исках да споделя с повече хора и така се роди този блог... А впоследствие откривах и други. Така и ти си попаднала в полезрението ми :). Извинявам се, че не съм искала лично разрешение, но се радвам, че не си останала разочарована.
А приказката ти е много ценна. Страхотна е!
Пожелавам ти нови творчески вдъхновения и приказки, които да радват сетиват ни!
Поздрави!
цитирай
5. verdji - :))))
26.10.2007 10:38
Не, възхитена съм. И аз нямам много време и съвсем случайно попаднах. Но като намеря ще дойда да прочета и другите, че и аз харесвам приказки:))))
цитирай
6. ellinor - :)))
26.10.2007 13:23
Да, приказките са толкова увлекателни и ни показват един уж различен свят, но много близък до нашия, в съзвучие с нашите мисли и преживявания дори :).
Желая ти приятен ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ellinor
Категория: Забавление
Прочетен: 247892
Постинги: 30
Коментари: 141
Гласове: 966
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031