Нима не сте видели луната в нощта? Нима не знаете, че сравняват хубавите жени с нея? Нима не сте забелязали, че влюбените и поетите въздишат, гледайки луната и къпейки се в нейните лъчи? Нима не знаете, че щурците пеят най-хубавите си песни при пълнолуние? Защо това е така, сега ще ви разкажа.

Някога имало една девойка несравнима по хубост. Тя била влюбена в един овчар, който свирел божествено на кавал.

По това време живели двама братя. Могъщи и силни, те владеели силата на стихиите. Но толкова се възгордели, че боговете им се разсърдили. И за да смекчат малко сърцата им, накарали ги да се влюбят в прекрасната девойка.

Отишъл единият при нея и рекъл:

- Аз съм силен. Ожени се за мен.

В това време дошъл другият.

- Не, аз съм по-силен - хванал една скала и я хвърлил в морето. Морето се разплискало и заляло земята. За малко да се удави всичко живо.

- Тя ще се ожени за мен - казал първият. - Аз ще й направя царски подарък.

И направил нощта, тъмна и безвидна.

- Аз ще й направя по-голям подарък.

И вторият направил деня, светъл и лъчист.

После двамата братя се скарали и сблъскали стихиите една с друга. Разсърдила се водата и заляла света. След като тя се махнала, минал огънят. Рушал се светът на древността.

- Спрете!!! - извикала девойката. - Аз си имам любим.

Занемели двамата братя.

- Кой е той? - попитали братята.

А като разбрали, изпепелили го.

Заридала безутешно девойката. Събрала пепелта на любимия си, омесила я със сълзите си, после духнала в нея. Така се появило щурчето. То е черно, защото е от пепел, но имало душата на любимия й, затова засвирило чудно. Светлината, която била в очите на момъка, девойката пръснала върху мрака на нощта и тя се превърнала в безброй звезди. А стремежа към красота и любов сложила в душите на поетите и на влюбените. После девойката се качила на небето, за да води керваните и за да избяга от двамата братя. И станала луна.

Ето защо влюбените въздишат, гледайки луната, а щурците пеят най-хубавите си песни при пълнолуние. А в най-тъмните нощи луната слиза при щурчето. То се превръща в чуден момък, а тя в девойка и те отново са заедно. Ще попитате какво е станало с двамата братя: единият се качил на небето, за да хване луната и се превърнал в облак. Все я гони и все не може да я настигне. А понякога рони сълзи от мъка и любов. А другият се превърнал в езеро, за да може да прегръща поне нейното отражение. 

от Венцислав Йорданов Динев