В едно село имало двама майстори на чешми. Единият бил Призваният, а другият - Избраният.

Призваният бил от Бога дарен. Имал златни ръце, голяма душа и вършел всичко с много обич към хората и с любов към работата.

Избраният бил приятел на кмета. Работата не му споряла. Мразел хората, ненавиждал труда, но обичал парите и затова се бил захванал с това доходно дело. Избраният се страхувал Призвания да не го засенчи с дарбата си и решил на всяка цена да го прогони от селото. Разбрал това майсторът по душа и казал:

- Нека всеки от нас измайстори по една чешма и за която народът каже, че е по-лоша, нейният майстор ще си отиде от селото.

Призваният построил чешма и от нея бликнала жива вода. Хората пили от нея и казали:

- Каква прекрасна чешма! Нейната вода лекува всички болести! Сякаш пихме направо от живота. Старците се подмладиха, а ние прозряхме колко чуден, колко великолепен е светът.

От чешмата на Избрания, отровена от злоба, завист и омраза, от страх, глупост и мързел, бликнала мъртва вода.

Хората пили, душите им се смачкали, увяхнали и умрели. Мъртвите души искали да умъртвят още души. Намразили Призвания и всички, които пили жива вода, ги прогонили далече, далече. Оттогава рядко се срещат извори с жива вода, а хората щом срещнат призван човек - прогонват го. А когато някой пийне от мъртвата вода, хвали най-много този, който му я дава. 

от Венцислав Йорданов Динев