Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2007 00:17 - Сезоните говорят
Автор: ellinor Категория: Забавление   
Прочетен: 10112 Коментари: 6 Гласове:
2



от ПИФ

              image

               image

               image

                  image

През покривите на къщите тихо пълзеше топлината на зимата. Формите губеха остротата си под малки купчини сняг. Снежният човек в двора на къщата белееше, самотно сгушен в трите си грижливо оформени топки. По небето пропълзя сияние, за миг озари върховете на нощта и тихо изчезна, за да остави аромата на... приказка. Времето безшумно отмерваше часовете, в които се случват вълшебства...

В снега оставяше дири едно ярко червено сърце, което безцелно обикаляше улиците на спящия град. Слабият му ритъм едва се долавяше в тишината на зимната нощ. То подритна вяло снега, погледна снежният човек, усмихна му се и се зачуди дали да спре.

 

- Да не смяташ да спираш?- попита Снежният човек, усетил намеренията му.

- Май... няма голямо значение - тихо отвърна Сърцето.

- Тъжно е да видиш спряло сърце, особено през зимата.

- Май наистина няма чак толкова голямо значение - още по-тихо каза Сърцето.

- Трябва да говориш по-силно, ако искаш да те чуя! - посъветва го Снежният човек и припряно пооправи моркова си. Нещо в това малко същество го притесняваше. Помисли си, че не му се случва всяка нощ да види самотно сърце, което на всичкото отгоре се кани да спира.

Тази мисъл го стресна и той започна да говори още по-силно:

- Виж сега... Не може да спираш посред зима... Така де, студено е! То и да е топло, пак не бива да спираш... И изобщо... Защо ще спираш???

- Май наистина няма...

Но този път Снежният човек изобщо не можа да долови края на изречението. Започна да усеща как лека - полека започва да губи малка част от теглото си. Понамести двете сливи, които заемаха мястото на очите и, изпаднал в най- голямата паника, в която може да изпадне един Снежен човек, започна да вика:

 

- Толкова приятно студено е! И бездруго животът ми не е от най-дългите, не е честно да вземеш спреш във най-вълшебната част на нощта! Нямаш ли сърце?!

- Тъжно ми е. Обаче, не ми е студено. Ти ме стопли. Това значи ли, че трябва да съм твоето сърце?

- Не... Ъ, да...- Снежният човек се обърка. Вече съвсем не знаеше как да говори с това малко сърце.

- Ще опитам от начало. Аз съм снежен човек, а снежните човеци нямат сърца. Мисля, че всеки го знае. Ние оживяваме от вярата на децата, които ни правят. Напролет всичко свършва.

- Кратко и ясно - каза Сърцето.

- Просто и ясно! - поправи го Снежният човек.

- И... и е тъжно.

Снежният човек се замисли. Обичаше живота си такъв, какъвто е - кратък, бял и тих... Имаше своята зима и тя му беше достатъчна.


- Искаш ли да направиш нещо за мен?- внезапно поде Снежният човек- Искаш ли да ми разкажеш за... За пролетта... Двамата затвориха очи. Сърцето остави тишината да се разходи помежду им, хвана я под ръка, а после гласът му тихо изплува от нея.

- Тя идва с ароматите си. Настанява се в равнините и запретва ръкави. Обича да поядисва - тук ще избере оранжево, там - жълто, после - розово. Нахална и зелена. Истерично зелена! Прелита над клоните на дърветата, проверява гнездата на птиците и ги кара да пеят... А те пеят, пеят! Посрещат я. Тя ги милва нежно и продължава да разтребва. Стъпките й събуждат земята, тревата. Слънцето... Ех, Слънцето... Такава е тя! Слънцето, да... Топло е.

Сърцето блажено отвори очи. Стресна се и се огледа наоколо. Беше само! Малка вада струеше от мястото, където Снежният човек затвори очите си, за да слуша за пролетта. Вадата криволичеше по земята, боязливо докосваше Сърцето и бързо попиваше в пръстта.

 

Пролетта изпрати първите си топли дни.




Гласувай:
2



1. norman - ох,
28.11.2007 09:08
тая приказка е малко изпреварваща, аз още не съм се нарадвал на снега :-)
цитирай
2. mmmmmmmmm - Разтоварващо
28.11.2007 10:42
и усмихващо!:)))
Поздрави!:)))
цитирай
3. tera - Обичам приказките :)
28.11.2007 19:39
А като се замислиш, сърцето може също да се е разтопило заради снежния човек...
цитирай
4. ellinor - Може да е изпреварваща,
29.11.2007 23:16
а може и да бъде навременна :))). Зависи на нещата, на които може да погледне човек...
А и аз си чакам снега и още повече снежна коледа, защото имам намерение да я прекарам на местенце като на 1-вата и 2-рата снимка, ако съм добре дай Боже здравословно.
Поздрави Норман!
цитирай
5. ellinor - Има и повод
29.11.2007 23:20
за усмивка, макар, че и мъничко тъга блести някъде там...
Поздрави Мариянка :).
цитирай
6. ellinor - Сърцето е
29.11.2007 23:25
непредвидимо и не можем да му забраняваме да се радва или да не скърби... Със сигурност го е заболяло. Но то е дарило скъпоценна радост, изпълнило е със частичка живот снежния човек, пренасяйки го там, където никъде досега не е имал възможността да бъде...
Благодаря Тера, че се сподели това, което приказката е провокирала в теб :).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ellinor
Категория: Забавление
Прочетен: 247867
Постинги: 30
Коментари: 141
Гласове: 966
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031