Тъй като известно време няма да съм в редиците на блога по случай моята отпуска реших да пусна и една приказка от автора Венцислав Йорданов Динев. Открих го съвсем случайно като ровех в купчина книги и ми попадна едно тъничко книжле с пр...

В една далечна земя, в една далечна страна имало висока стръмна скала, на върха на която блестял сияен, магически олтар. Легендата разказвала, че който коленичи пред този олтар, ще получи дар от боговете тяхната божествена мъдрост. Затов...

Вървял Буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни...

                       Арменска приказка
В едно село живеели бедни хора – мъж и жена с дъщерите и синовете си. Настанали гладни и безплодни години. За да преживеят, те трябвало да продадат едо по едно всичко, що имали. Продали си и...

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, ...

В началото слънчогледите не се наричали слънчогледи и си били просто едни мънички цветчета, дори малко сиви, които никой не забелязвал. В градината те се губели сред всички рози, които надменно се перчели с пищната си хубост и ярки цвето...

Тук искам да публикувам едно стихотворение на любим за мен поет - Здравко Кисьов, макар, че се отнася за мъжки сълзи, то е в съзвучие и с моите преживявания.
И само искам да вметна, че съм безкрайно благодарна на истинските приятели, коит...

"(индийска притча)
Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!

Баба и дядо бяха женени повече от половин век и през целия си съвместен живот, от момента на тяхната първа среща, те играеха своята малка специална игра. Целта на играта им бе да изпишат думата “сто” на изненадващо място, кое...

Живял някога боляринът Добромир. Той бил смел и добър и затова хората му го обичали и уважавали. Недалеч от кулата му имало селце, където живеела девойката Деница. Те се обичали.
Но станало така, че след една битка боляринът ослепял. При...

                        Автор: Нели Александрова Михайлова 
Небето не винаги е изглеждало така, както го виждаме всяка вечер. Преди много години то било напълно черно.
Нощем непрогледна тъма обгръщала земята и моретата. Много моряци загив...

Няма да оставя повече във мен нощта,
да разказва за цветя и отминали неща.
Няма да изгубя вече пясъчните дни,